Човек може да вижда собствените недостатъци и да се опитва да ги отстрани, но по същия начин той може да ги отрича и преиначава . 
  Самооценката може да бъде обективна и погрешна. Тя също подлежи на развитие-
"Когато бях дете, като дете говорих, като дете мислех, като дете отсъждах. Но когато станах мъж, прекратих детското." (1 Коринтяни 13:11).
 Когато един възрастен човек затвори очи пред логическите обяснения и заключения, това поведение е глупаво и детинско, тесногръдо и неразумно. Но когато започне да ги отрича - това е болестен признак. Той си остава убеден в своето мнение, че другите са му виновни.
    Ние често реагираме по един от двата начина на Божията оценка за нашата личност.
Затова Бог ни дава този съвет- да не се облягаме на своя си разум,защото по отношение на себе си ние не можем да бъдем напълно обективни.

Хубавото на Божието Слово е това, че когато го четем се откриваме само пред Бога и с това успяваме да погледнем на себе си с Неговите очи. После зависи от всеки поотделно, как ще реагираме на Неговата оценка - с покаяние, поправяне, търсене на прошка от Бога или отричане на фактите. А може би и с хвърляне вина върху другите - върху обществото, семейството, възпитанието ни?

  И в крайна сметка, какво ни ползва да имаме погрешно мнение за себе си и кой ни е виновен за злото в нас? Не съществува ли опасността да се изненадаме един ден, когато застанем пред Всевишния? Какви ще бъдат оправданията ни тогава? Та нали Той знае всичко? Не е ли по-добре сега да Го попитаме какво мисли Той за нас?
Нека отворим Неговата книга (Библията) и да се проверим. Нищо ,че се мислим добри и свестни, нека въпреки всичко се престрашим и чуем Неговото всезнаещо мнение за нас. И ако има нещо за поправяне (а то сигурно има)- да го отстраним; ако има нещо за прощаване (а то положително има)- да Го помолим за прошка , ако има душевни рани (а то положително има и то много)- да Го призовем за помощ.
   Защото май нямаме много време на тази земя, защото времето ни е кратко.....

Не можеш да уповаваш на Бога, докато не се откажеш да уповаваш на себе си.
Докато и най-малко уповаваш на себе си, Бог Го няма. Затова е толкова трудно богатите да се спасят, защото уповават на парите. Когато стигнем дъното и видим , че сами не можем да се оправим, тогава разчитаме 100% на Бог и Той винаги се намесва и дава победа.Амин.

Много ни е лесно да кажем, че уповаваме на Бога, когато всичко ни е наред; но когато имаме проблеми, търсим причини, питаме "ЗАЩО?". Тогава се иска по-силна вяра - да осъзнаем, че има Един, знае причините и има отговор на въпроса "защо". Да се отпуснем в ръцете Му и да Му се доверем в молитва.
На теория много добре го знам, нали? Остава и да го практикувам.
Бог с нас!

Да го знаеш на теория и да не го изпълняваш е по-лошо отколкото да не го знаеш.
Можеш да уповаеш на Бога единствено тогава, когато спреш да уповаваш на себе си.
Не зависи от това дали всичко е наред или не, а от това на кого уповаваш. Всеки ден вземаме решения за малки и големи неща. Ако ги решаваме уповавайки на себе си, вършим грях. Исус вършеше само това, което Отец му каже, колко повече ние трябва да го правим.
Нещата са сериозни.
Християните си мислят, че само когато не могат сами да се справят- търсят Бог.
Когато правим нещата със собствени сили, ние ги вършим по плът, а това е грях и трябва да се покаем.Нашата плът е грешна и Бог няма да приеме нищо от нея, както ние няма да ядем от мръсни чинии храна. Толкова ми се иска хората да го разберат и да не губят сили и време да служат на Бог по плът. Хем ще вършат неща за Бог, хем ще отидат в ада и ще обвинят Бог. А те не биха приели нищо нечисто, а го предлагат на Святия Бог и се сърдят , че Той не го приема.
Прости ми, това не е укор към теб, а към всички- в това число и мен.
Бог да те благослови, че отделяш време да размишляваш върху тези неща.Амин.